Аз съм в Израел в IDF и Ханука тази година прилича много на първата Ханука

Ханука е пред нас и нормално е време за празнуване на чудеса и успех.

И въпреки всичко всичко, което наподобява мога да върша сега, е да мисля за Абигейл, 4-годишно момиче, най-накрая освободено от Хамас след 50 дни плен, само че което се завърна вкъщи като сираче. Хамас закла и майка й, и татко й при варварската си офанзива на 7 октомври.

Мисля си за Лиран, млад мъж, чиито братя близнаци също към момента са в плен. Много заложници са освободени, само че Лиран и фамилията му трепетно ​​очакват среща с братята си.

Думите на Лироа отекват в съзнанието ми, до момента в който тя моли за освобождението на щерка си Ноа, тъй че може би да може да я види още един път вкъщи в Израел. Виждате ли, Лироа има рак на мозъка и не е сигурна какъв брой дни й остават.

Този лист от нещастия продължава и продължава. Но Израел съществува през днешния ден вследствие на чудеса измежду покруса.

Като евреин, мога да ви кажа, че чакаме още едно знамение.

По време на тазгодишния празник Ханука, народът на Израел се оказва в още една позната обстановка, изправена пред продължаващата опасност от изгубване. Този път от Хамас. Докато Ханука е време за празнуване на чудотворната победа на Макавеите над потисническите сили, през днешния ден в Израел копнеем за още една победа, която да подсигурява нашата сигурност и сигурност в лицето на безсърдечен съперник.

Историята на това празникът ни припомня за издръжливостта на еврейския народ пред лицето на бедствията. Това е история за вяра и увереност, в която дребна група Макавеи се изправят против могъщата империя на Селевкидите, като в последна сметка си възстановяват Светия храм в Йерусалим. Чудотворното масло, което гори в продължение на осем дни, е знак на вярата и способността да се преодоляват видимо непреодолими компликации.

Като евреи, ние сигурно имаме вяра в чудеса и че Бог постоянно проправя път в пустинята. Въпреки че имаме вяра в чудеса, ние не разчитаме на тях. Ние осъзнаваме, че сме длъжни да оказваме помощ на нашите ближни и че Бог ни е подготвил за деяние. Ние се молим, като че ли всичко зависи от Бога, само че работим, като че ли всичко зависи от нас.

Днес битката на Израел против Хамас въплъщава същия дух на резистентност и увереност. Народът на Израел продължава да показва непоколебимата си отдаденост към родината си, тъкмо както сме го правили преди епохи. Те устоят на непрекъснатата опасност от ракетни офанзиви от Газа, които нарушават всекидневието, всяват боязън и имат трагични последствия.

Докато жадуваме за мир с всяка минала година, си мисля за почтените цивилни, които постоянно устоят насилието и да платим цената за нашия суверенитет. Мисля си за притежателите на дребни компании и магазинерите, които се редят по улиците на Йерусалим или крайбрежията на Галилея и зависят от туризма на тези, които вършат поклонение тук, с цел да поддържат прехраната си. Те копнеят за по-спокойни времена. Те желаят да обезпечат фамилиите си и да се съберат към масата за вечеря в мир. Не е прекалено много да поискате.

Вечният блян на Израел към мир не би трябвало да се подценява. Не се вцепенявайте от новините, които четете от Светите земи всекидневно. Конфликтите и разтърсванията не би трябвало да бъдат допустима норма. Израелците обезверено търсят решение на спора, което да подсигурява тяхната сигурност, като в същото време разрешава на палестинците да живеят почтено и свободно.

Не се заблуждавайте, паралелите сред Ханука и продължаващата битка за обективен и дълготраен мир в Близкия изток са явни – и двете изискват увереност, религия и вяра за по-светло бъдеще. Пред лицето на продължаващата опасност от Хамас, сегашната обстановка на Израел е актуалното знамение на Ханука в развой на основаване.

Докато честваме този празник, помнете тези от нас в Израел, които копнеят за дълготраен мир в Близкия изток. Помнете еврейския народ, застрашен във вашия квартал или в личния ви кампус. Поемете ангажимент да бъдете част от решението през днешния ден, вместо да увеличавате напрежението и злобата.

Когато другите ни нападат, вие можете да ни отбраните. Когато другите ни крещят, вие можете да се молите за нас. Когато другите ни бойкотират, вие можете да ни подкрепите.

Призовавам приятелите си в Америка - без значение от вярата или без - да ни помнят по това време на годината. Помнете нашата история. Помнете нашето страдалчество. Помнете нашето предпочитание за мир.

Може би по този метод вие ще станете дребна част от чудото, което чакаме. Мирът в Израел може да изисква знамение, само че има доста неща, които всички ние можем да създадем в това време.

Итай Шимел имигрира в Израел преди 10 години и е съосновател на компания за директни потребителски услуги, доставяща усетът на Светата земя в домовете в цяла Америка. В момента той е ситуиран с IDF в Южен Израел.